List of Selected Publications of Prof. Francis Thomson

Posted on by
Reply

Prof. Francis J. Thomson is one of the most prominent scholars of our time in the field of medieval Slavic studies. His research is devoted to tracing, analysing and cataloging the Byzantine originals and their corresponding Slavic translations. Thereby the Slavonic tradition again, as in its classical period, is bound with its main source and this makes it possible to evaluate its features and characteristics in the context of the Byzantine-Slavic cultural commonwealth in the Middle Ages.

Since it is difficult to find a list of publications of the famous Belgian medievalist on-line, we decided to offer here a selected bibliography up to 2009. We are indebted to our colleague Maya Petrova for providing most of the materials.

Francis Thomson publications

In the coming months we intend to process and include in Versiones Slavicae most of the texts whose identifications are due to Professor Thomson’s publications.

Share

Избрана библиография на проф. Франсис Томсън

Posted on by
Reply

Проф. Франсис Томсън е един от най-изтъкнатите слависти на нашето време. Неговите проучвания са свързани с издирване, идентифициране и каталогизиране на византийските оригинали и съответстващите им славянски преводи. С това най-сетне славянската традиция отново, както в класическия си период, бива обвързана със своя основен източник и става възможно разглеждането на нейните особености и специфики на фона на византийско-славянската културна общност през Средновековието.

Тъй като в интернет-пространството трудно може да се открие списък на публикациите на именития белгийски медиевист, предлагаме подбрана библиография до 2009 г. в нашия сайт. Задължени сме на колегата Мая Петрова за предоставените ни материали.

Публикации на Франсис Томсън

В следващите месеци имаме намерение да обработим и включим в нашата база-данни колкото е възможно повече текстове, чиито идентификации дължим на усърдните научни дирения на проф. Томсън.

Share

Chrysorrhoas Collection And Versiones Slavicae

Posted on by
Reply

Chrysorrhoas (Zlatostruy) is an Old Bulgarian collection of John Chrysostom’s homilies. It didn’t reach us as an entity in certain manuscript(s), but in several different witnesses, known among the paleoslavists as “redactions” – miscellanies with stable content, that used independently from each other the initial (now lost) protocollection.

The most important source for studying Chrysorrhoas is the longer collection (“entire/full redaction”). Here, in the famous Preface (Prilog’), the initiative for constituting the corpus is ascribed to the Bulgarian King Symeon (893–927): he read all the books of Chrysostom and, astonished by his wisdom, selected the homilies to be translated.

Chrysorrhoas longer collection Preface
from MS RGB-Moscow, Russia, MDA, f. 173.I, № 43, 1474, ff. 16v-17r.
(source of image)

Thus Chrysorrhoas collection becomes a key evidence for adoption of Byzantine models among Slavs, all the more that copies of its “redactions” and of certain homilies from its contents have had a long tradition in Russia, Serbia, Mount Athos as late as 18th c.

This is why Chrysorrhoas holds special position in developing our database and it is of a primary interest for our team not only as subject of cataloguing but also as a work, offering opportunities for fruitful research.

Share

Колекцията Златоструй и Versiones Slavicae

Posted on by
Reply

Златоструй е старобългарска колекция от хомилии на Йоан Златоуст, която не е достигнала до нас изцяло, в един определен ръкопис, а в т.нар. редакции – сбирки, черпещи независимо една от друга от първоначалния хомилетичен свод.

Най-важният източник за изследването на Златоструй е неговата пълна редакция. В нейното начало е поместено известното Предисловие, според което инициативата за съставянето на корпуса принадлежи на българския цар Симеон (893–927). Той прочел всичките книги на Златоуст, почудил се на мъдростта му и избрал словата, които да бъдат преведени.

Предисловие към Златоструй
от ръкопис РГБ–Москва, Русия, сбирка на МДА, ф. 173.I, № 43, 1474 г., л. 16v-17r.
(източник на изображението)

Така сбирката Златоструй се превръща в един от основните свидетели за усвояването на византийските модели сред славяните. Преписите на нейните редакции и отделни слова от нейния състав се разпространяват в Русия, Сърбия и на Атон чак до XVIII в.

Ето защо тази колекция заема централно място при съставянето на нашата база-данни, като от първостепенен научен интерес за екипа ни е не само каталогизирането, но и изучаването й.

Share